Q1: Вие гледате на участниците в преговорите като на врагове.
Q2: Воденето на преговори е изработването на решения, договаряне на начини за действие, респективно обмяна, замяна и/или разпределяне на ползи, между различни участници.
Q3: Първо трябва да преговаряте по въпросите, по които имате еднакви гледни точки. Едва след това пристъпвате към преговори по въпросите, по които имате различия с партньорите.
Q4: Предполагаемия риск, функционален и/или психологически, не влияе на дейността на институцията-купувач, при вземането на решение за договаряне.
Q5: Не е необходимо да се преминава през всички фази на разговорите за преговори.
Q6: Ключовите критерии за оценка на информацията, за успешно водене на преговори, са „необходимост” и „достатъчност” на информацията.
Q7: Факторът „Структура” при воденето на преговори означава, “как?” – начинът за получаване на информация, анализ, оценка и вземане на решение.
Q8: Същността на преговорите не е, различните интереси да доведат до общи решения.
Q9: Контактът с поглед означава: „харесвам те”, „харесваш ми.”
Q10: Целесъобразно е, още в самото начало на преговорите, едната страна да направи отстъпки, за да има мир на масата за преговори.
Q11: Отворените въпроси са с програмиран отговор – “да” или “не”.
Q12: Едно от уменията за успешно водене на преговори е, една от страните винаги да се опитва да придвижи съотношението на силите в своя полза.